Сега
Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга,
но не сега. Не сега.
Ще остана само спомен и тъга,
но не сега. Не сега.
Сега до теб вървя, не спирам -
един миг, който не умира.
Сега света ни в длан събирам -
един миг, който не умира.
Сега в дъгата с теб се взирам -
един миг, който не умира.
Сега в безкрая теб намирам -
един миг, който не умира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
