29.04.2025 г., 13:13

Сега

315 1 1

Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, 
но не сега. Не сега.
Ще остана само спомен и тъга,
но не сега. Не сега.

 

Сега до теб вървя, не спирам -
един миг, който не умира.
Сега света ни в длан събирам -
един миг, който не умира.
Сега в дъгата с теб се взирам -
един миг, който не умира.
Сега в безкрая теб намирам -
един миг, който не умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...