Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга,
но не сега. Не сега.
Ще остана само спомен и тъга,
но не сега. Не сега.
Сега до теб вървя, не спирам -
един миг, който не умира.
Сега света ни в длан събирам -
един миг, който не умира.
Сега в дъгата с теб се взирам -
един миг, който не умира.
Сега в безкрая теб намирам -
един миг, който не умира.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
