11 февр. 2010 г., 10:41

Сега не питай 

  Поэзия » Любовная
789 0 16

Един ден,

когато пламъкът във нас угасне,

мечтите са пътека извървяна,

ще седнем пред камината домашна,

с две златни чаши, пълна кана.

 

Ще гледаме как огънят гори,

ще го разпалваме със спомени,

без рани,

сега не питай, много ме боли,

сега е просто много рано.

 

© Ивон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??