Селото се сурна, моме

21 янв. 2011 г., 13:19

Поэзия » Гражданская

503 0 5

Селото се сурна, моме,
селото се сурна...
Живо - полудяло, моме,
към града се втурна...
В хана Йовков, мила моме,
сказки не нарежда...
Няма я сред зима, моме,
Бялата Надежда...
Няма и каруци, моме,
колела да пеят...
Хурките - в музея, моме...
Хромелът - немее...
Няма я гората, моме,
с Хайтов си замина...
Нейде Талев, на небето,
калъпи тютюна...
Селото се сурна, моме,
мермер побеляло...
Изворче под бука, моме,
плаче на умряло...

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2011-01-21T21:21:35+02:00

Прекрасно, Зем!!!
bohem

2011-01-21T19:38:55+02:00

Стихът е прекрасен, а да знаеш и колко си прав...
radenko (Радко Стоянов)

2011-01-21T18:57:44+02:00

Отлично, Красимире! Поздрав!
Laska (Ласка Александрова)

2011-01-21T14:36:37+02:00

Хубав стих!
rozza (Радка Миндова)

2011-01-21T13:31:45+02:00

Разкош!