21.01.2011 г., 13:19

Селото се сурна, моме

706 0 5

Селото се сурна, моме,
селото се сурна...
Живо - полудяло, моме,
към града се втурна...
В хана Йовков, мила моме,
сказки не нарежда...
Няма я сред зима, моме,
Бялата Надежда...
Няма и каруци, моме,
колела да пеят...
Хурките - в музея, моме...
Хромелът - немее...
Няма я гората, моме,
с Хайтов си замина...
Нейде Талев, на небето,
калъпи тютюна...
Селото се сурна, моме,
мермер побеляло...
Изворче под бука, моме,
плаче на умряло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...