Селото се сурна, моме

Jan 21, 2011, 1:19 PM

Poetry » Civilian

504 0 5

Селото се сурна, моме,
селото се сурна...
Живо - полудяло, моме,
към града се втурна...
В хана Йовков, мила моме,
сказки не нарежда...
Няма я сред зима, моме,
Бялата Надежда...
Няма и каруци, моме,
колела да пеят...
Хурките - в музея, моме...
Хромелът - немее...
Няма я гората, моме,
с Хайтов си замина...
Нейде Талев, на небето,
калъпи тютюна...
Селото се сурна, моме,
мермер побеляло...
Изворче под бука, моме,
плаче на умряло...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2011-01-21T21:21:35+02:00

Прекрасно, Зем!!!
bohem

2011-01-21T19:38:55+02:00

Стихът е прекрасен, а да знаеш и колко си прав...
radenko (Радко Стоянов)

2011-01-21T18:57:44+02:00

Отлично, Красимире! Поздрав!
Laska (Ласка Александрова)

2011-01-21T14:36:37+02:00

Хубав стих!
rozza (Радка Миндова)

2011-01-21T13:31:45+02:00

Разкош!