26 июн. 2018 г., 00:26

Сенокос

688 0 0

                                               Откосите, като зелени вълни,

                                               полягат след набега на косите.

                                               Аромат се носи, в ноздрите струи,

                                               последно дихание на тревите.

                             

                                               Морен денят след залеза си тръгва.

                                               Вечерницата засиява след тях първа.

                                               Нежно зефир погалва лицата,

                                               полъхва в здрача, поклаща листата.

                       

                                               На прясно окосената ливаада

                                               устройват щурците нощна естрада,

                                               в танц се впускат светулки - искри,

                                               сякаш небето  слязло е с безброя звезди.

                             

                                               Огънят превръща се в жарава,

                                               Заглъхват думите след дневната врява.

                                               Сънят притиска с тежестта си клепачите,

                                               роса роси косите на косачите.       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...