26 июн. 2018 г., 00:26

Сенокос

693 0 0

                                               Откосите, като зелени вълни,

                                               полягат след набега на косите.

                                               Аромат се носи, в ноздрите струи,

                                               последно дихание на тревите.

                             

                                               Морен денят след залеза си тръгва.

                                               Вечерницата засиява след тях първа.

                                               Нежно зефир погалва лицата,

                                               полъхва в здрача, поклаща листата.

                       

                                               На прясно окосената ливаада

                                               устройват щурците нощна естрада,

                                               в танц се впускат светулки - искри,

                                               сякаш небето  слязло е с безброя звезди.

                             

                                               Огънят превръща се в жарава,

                                               Заглъхват думите след дневната врява.

                                               Сънят притиска с тежестта си клепачите,

                                               роса роси косите на косачите.       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...