Сенокос

                                               Откосите, като зелени вълни,

                                               полягат след набега на косите.

                                               Аромат се носи, в ноздрите струи,

                                               последно дихание на тревите.

                                               Морен денят след залеза си тръгва.

                                               Вечерницата засиява след тях първа.

                                               Нежно зефир погалва лицата,

                                               полъхва в здрача, поклаща листата.

                                               На прясно окосената ливаада

                                               устройват щурците нощна естрада,

                                               в танц се впускат светулки - искри,

                                               сякаш небето  слязло е с безброя звезди.

                                               Огънят превръща се в жарава,

                                               Заглъхват думите след дневната врява.

                                               Сънят притиска с тежестта си клепачите,

                                               роса роси косите на косачите.