Септември
Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега,
тръгва си лятото- ярка мечта,
сладост сияеща с цвят-кехлибар,
носи Септември узрелия дар.
Бавно пристъпва и с боси крака,
пъстри наоколо с лека ръка,
скрила в косите си залез-рубин,
Есен с мъгливи одежди и грим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Митева Все права защищены
