Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега,
тръгва си лятото- ярка мечта,
сладост сияеща с цвят-кехлибар,
носи Септември узрелия дар.
Бавно пристъпва и с боси крака,
пъстри наоколо с лека ръка,
скрила в косите си залез-рубин,
Есен с мъгливи одежди и грим...
© Мария Митева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
