Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле,
и е малко абсурдно, че ми е тъжно –
цял ден изпращам облаци... Не е ли нелепо...
И за да не плача за лятото,
небето целува очите ми с метличина.