23 sept 2010, 22:23

Септември 

  Poesía » Del paisaje
761 0 29

 

 

 

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,

като за полет – величието на необятно небе.

Септември с топла усмивка разтваря широко криле,
и е малко абсурдно, че ми е тъжно –

цял ден изпращам облаци... Не е ли нелепо...

И за да не плача за лятото,

небето целува очите ми с метличина.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??