23.09.2010 г., 22:23 ч.

Септември 

  Поезия » Пейзажна
817 0 29

 

 

 

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,

като за полет – величието на необятно небе.

Септември с топла усмивка разтваря широко криле,
и е малко абсурдно, че ми е тъжно –

цял ден изпращам облаци... Не е ли нелепо...

И за да не плача за лятото,

небето целува очите ми с метличина.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??