Sep 23, 2010, 10:23 PM

Септември

Poetry » Landscape

1K 0 29

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,

като за полет – величието на необятно небе.

Септември с топла усмивка разтваря широко криле,
и е малко абсурдно, че ми е тъжно –

цял ден изпращам облаци... Не е ли нелепо...

И за да не плача за лятото,

небето целува очите ми с метличина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goredoly (Миглена Цветкова)

Красота!

2010-09-28T23:32:26+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

И да поплачеш за лятото, няма да е кой знае колко тъжно!

2010-09-28T19:30:46+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Със замах си движила четката и картината е станала красива!

2010-09-27T17:17:52+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

отлита, но пак ще се върне....
а преди това ще е лято пак, Веси...!

зимата не е в сметките...!

2010-09-26T18:35:23+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Толкова е хубаво!

2010-09-25T20:29:53+03:00