Sep 23, 2010, 10:23 PM

Септември 

  Poetry » Landscape
819 0 29

 

 

 

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,

като за полет – величието на необятно небе.

Септември с топла усмивка разтваря широко криле,
и е малко абсурдно, че ми е тъжно –

цял ден изпращам облаци... Не е ли нелепо...

И за да не плача за лятото,

небето целува очите ми с метличина.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??