11 окт. 2020 г., 20:35

Сезони

982 3 11

Дървета уморени,

ронят се листата

от облачно небе

процежда се дъжда

есенна тъга

играе по лицата

денят едва пристъпва

бавно след дъжда.

Улиците пусти

паднали листа

терасите безлични

лишени от цветя

на мелодия далечна

звуците замират

със свой сезонен нрав 

пристига Есента.

 

Октомври,2015г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навява толкова тъга...
    Но пък толкова истинска картина
    на сив есенен ден си нарисувал
    със слова... Поздравления,
    приятелю! И не забравяй
    сайта, идвай!!!
  • Харесах! Дано да бъде прочетено от художник! Да нарисува картина!
  • Есенен тъжен стих , и мен ме натъжава есента !
  • Есенна тъга! Тъга по лятото и неговия разкош! Хареса ми!
  • Още е рано за такава картина, Гавраиле, красива по своему, но тъжна! При нас още е съвсем зелено и през деня още достатъчно топло! Но през няколко дни вали тих дъждец и ни подсеща вече...Ето такъв сезон не съвсем обичам- тъжен и неприятен е...Тогава търсим уюта у дома....

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...