11.10.2020 г., 20:35

Сезони

978 3 11

Дървета уморени,

ронят се листата

от облачно небе

процежда се дъжда

есенна тъга

играе по лицата

денят едва пристъпва

бавно след дъжда.

Улиците пусти

паднали листа

терасите безлични

лишени от цветя

на мелодия далечна

звуците замират

със свой сезонен нрав 

пристига Есента.

 

Октомври,2015г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Навява толкова тъга...
    Но пък толкова истинска картина
    на сив есенен ден си нарисувал
    със слова... Поздравления,
    приятелю! И не забравяй
    сайта, идвай!!!
  • Харесах! Дано да бъде прочетено от художник! Да нарисува картина!
  • Есенен тъжен стих , и мен ме натъжава есента !
  • Есенна тъга! Тъга по лятото и неговия разкош! Хареса ми!
  • Още е рано за такава картина, Гавраиле, красива по своему, но тъжна! При нас още е съвсем зелено и през деня още достатъчно топло! Но през няколко дни вали тих дъждец и ни подсеща вече...Ето такъв сезон не съвсем обичам- тъжен и неприятен е...Тогава търсим уюта у дома....

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...