Дървета уморени,
ронят се листата
от облачно небе
процежда се дъжда
есенна тъга
играе по лицата
денят едва пристъпва
бавно след дъжда.
Улиците пусти
паднали листа
терасите безлични
лишени от цветя
на мелодия далечна
звуците замират
със свой сезонен нрав
пристига Есента.
Октомври,2015г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
