Oct 11, 2020, 8:35 PM

Сезони

976 3 11

Дървета уморени,

ронят се листата

от облачно небе

процежда се дъжда

есенна тъга

играе по лицата

денят едва пристъпва

бавно след дъжда.

Улиците пусти

паднали листа

терасите безлични

лишени от цветя

на мелодия далечна

звуците замират

със свой сезонен нрав 

пристига Есента.

 

Октомври,2015г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Навява толкова тъга...
    Но пък толкова истинска картина
    на сив есенен ден си нарисувал
    със слова... Поздравления,
    приятелю! И не забравяй
    сайта, идвай!!!
  • Харесах! Дано да бъде прочетено от художник! Да нарисува картина!
  • Есенен тъжен стих , и мен ме натъжава есента !
  • Есенна тъга! Тъга по лятото и неговия разкош! Хареса ми!
  • Още е рано за такава картина, Гавраиле, красива по своему, но тъжна! При нас още е съвсем зелено и през деня още достатъчно топло! Но през няколко дни вали тих дъждец и ни подсеща вече...Ето такъв сезон не съвсем обичам- тъжен и неприятен е...Тогава търсим уюта у дома....

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...