Дървета уморени,
ронят се листата
от облачно небе
процежда се дъжда
есенна тъга
играе по лицата
денят едва пристъпва
бавно след дъжда.
Улиците пусти
паднали листа
терасите безлични
лишени от цветя
на мелодия далечна
звуците замират
със свой сезонен нрав
пристига Есента.
Октомври,2015г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
