12 нояб. 2007 г., 13:04

Шепа обич 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 12
1541 0 19
Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото -
на годините, шеметно сини!
В бяла кърпа и шарена ракла,
от спомени, я прикътай до зимата
на сурова самотност студена,
на пряспа - забрава коварна!
Любовта ни тогава ще светне,
любовта ни, единствено вярна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »