Шепа обич
Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото -
на годините, шеметно сини!
В бяла кърпа и шарена ракла,
от спомени, я прикътай до зимата
на сурова самотност студена,
на пряспа - забрава коварна!
Любовта ни тогава ще светне,
любовта ни, единствено вярна,
като тиха икона от ъгъла,
като биле китки на Цветница.
С любовта и в смъртта ще пребъдем,
претворили и края във вечност.
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото -
на годините, шеметно сини!
В бяла кърпа и шарена ракла,
от спомени, я прикътай до зимата
на сурова самотност студена,
на пряспа - забрава коварна!
Любовта ни тогава ще светне,
любовта ни, единствено вярна,
като тиха икона от ъгъла,
като биле китки на Цветница.
С любовта и в смъртта ще пребъдем,
претворили и края във вечност.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
