15 июн. 2008 г., 15:32

Шепот

1.1K 0 24

Разноцветни порои вилнеят в очите ми,

тъмен порив кръвта ми сгъстява.

Триизмерни от усет димят неразлистени

мойте болки, покрити с жарава.

 

Черен лед се разтича ехидно в леглото ми,

щом си лягам омаяна сутрин.

Разчленява ума ми на сънени пропасти

равнодушен акорд. И ме буди.

 

Преносимите спомени, твърде несбъднати,

се пребориха с тонове зима;

нека тях ги боли, аз изпивам тъгата си

и възкръсва във мен Немезида...

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZgcqijaUxdg_

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...