15 jun 2008, 15:32

Шепот 

  Poesía » Otra
906 0 24

Разноцветни порои вилнеят в очите ми,

тъмен порив кръвта ми сгъстява.

Триизмерни от усет димят неразлистени

мойте болки, покрити с жарава.

 

Черен лед се разтича ехидно в леглото ми,

щом си лягам омаяна сутрин.

Разчленява ума ми на сънени пропасти

равнодушен акорд. И ме буди.

 

Преносимите спомени, твърде несбъднати,

се пребориха с тонове зима;

нека тях ги боли, аз изпивам тъгата си

и възкръсва във мен Немезида...

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZgcqijaUxdg_

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??