15.06.2008 г., 15:32 ч.

Шепот 

  Поезия » Друга
907 0 24

Разноцветни порои вилнеят в очите ми,

тъмен порив кръвта ми сгъстява.

Триизмерни от усет димят неразлистени

мойте болки, покрити с жарава.

 

Черен лед се разтича ехидно в леглото ми,

щом си лягам омаяна сутрин.

Разчленява ума ми на сънени пропасти

равнодушен акорд. И ме буди.

 

Преносимите спомени, твърде несбъднати,

се пребориха с тонове зима;

нека тях ги боли, аз изпивам тъгата си

и възкръсва във мен Немезида...

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZgcqijaUxdg_

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??