ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна
и веднага се смъмрих щом строфи отново написах.
Пак неясно ми стана относно нахлулите чувства –
уж изгоних "до шушка" последните зимни мечти?...
И сега? Без тъга – как ще стане "велико" изкуство?
За кои "други двама" Луната сега ще блести?
Щом "разжалвах се" публично (вече не съм Дулсинея...)
и отскоро залагам изцяло на черни коне – ...