Шест по Целзий
ШЕСТ ПО ЦЕЛЗИЙ
Р. Чакърова
Като в Събота, шести, съвсем неглиже и рутинно
се промъква нахално единствена съботна мисъл...
Не допускам, че идва след обед невинна
и веднага се смъмрих щом строфи отново написах.
Пак неясно ми стана относно нахлулите чувства –
уж изгоних "до шушка" последните зимни мечти?...
И сега? Без тъга – как ще стане "велико" изкуство?
За кои "други двама" Луната сега ще блести?
Щом "разжалвах се" публично (вече не съм Дулсинея...)
и отскоро залагам изцяло на черни коне –
как в Събота, шести, за някаква пролет да пея,
щом на всички въпроси единствен е отговор "не"?
Разкажи... Ти нали... самотата умееш?
И твърдиш, че момчето така се превръщало в мъж?
И когато за здраве от "смешното" сам си налееш,
по страните ти пада със капките съботен дъжд...
Вероятно в дъжда съм прихванала тази ких'авица...
И са празнично-хремави в Събота мъдрите жрици.
И по Целзий е шест... Подходящо за тази наздравица!
Ще завърша стиха си (естествено!) с литнали птици...
Лондон 06/05/2017 ' 18:51
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
