Шоколадените езера

И тази нощ ще бъде тиха,

ситен дъжд от моите сълзи,

ах, как не мога тъгата си да скривам,

как не се излъгах, че не ме боли.

И тази нощ без тебе

ще я преживея пак сама,

само мислите блуждаят

като облаци сред небеса.

И тази нощ мечтая

за свят от утре за теб и мен,

тишината ми се смее

и се чуди дали изобщо влюбен си във мен...

Дали ще преброиш сълзите,

проляти със отчаян зов,

дали ще се прогонят страховете,

безнадеждно пръснати от мен.

Моля се да ме погледнеш

в шоколадовите езера,

с устни болката ми да изпиеш,

че тя не стихва никога.

И тази нощ прегръщам

мечтите вместо теб,

не ми се иска да се връщам

до онзи ъгъл,

в който няма да намеря теб...