Aug 27, 2008, 9:09 PM

Шоколадените езера

  Poetry » Love
974 0 0

И тази нощ ще бъде тиха,

ситен дъжд от моите сълзи,

ах, как не мога тъгата си да скривам,

как не се излъгах, че не ме боли.

 

И тази нощ без тебе

ще я преживея пак сама,

само мислите блуждаят

като облаци сред небеса.

 

И тази нощ мечтая

за свят от утре за теб и мен,

тишината ми се смее

и се чуди дали изобщо влюбен си във мен...

 

Дали ще преброиш сълзите,

проляти със отчаян зов,

дали ще се прогонят страховете,

безнадеждно пръснати от мен.

 

Моля се да ме погледнеш

в шоколадовите езера,

с устни болката ми да изпиеш,

че тя не стихва никога.

 

И тази нощ прегръщам

мечтите вместо теб,

не ми се иска да се връщам

до онзи ъгъл,

в който няма да намеря теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...