И тази нощ ще бъде тиха,
ситен дъжд от моите сълзи,
ах, как не мога тъгата си да скривам,
как не се излъгах, че не ме боли.
И тази нощ без тебе
ще я преживея пак сама,
само мислите блуждаят
като облаци сред небеса.
И тази нощ мечтая
за свят от утре за теб и мен,
тишината ми се смее
и се чуди дали изобщо влюбен си във мен...
Дали ще преброиш сълзите,
проляти със отчаян зов,
дали ще се прогонят страховете,
безнадеждно пръснати от мен.
Моля се да ме погледнеш
в шоколадовите езера,
с устни болката ми да изпиеш,
че тя не стихва никога.
И тази нощ прегръщам
мечтите вместо теб,
не ми се иска да се връщам
до онзи ъгъл,
в който няма да намеря теб...
© Ваня All rights reserved.