24 февр. 2010 г., 16:03

Щастлива съм...

1.3K 0 0

 За първи път пред мен стоеше ти,

не знаех още, че мъжът си на моите мечти,

в топлия ти поглед сякаш се изгубих  и любовта към другия на мига погубих!

Не бях готова сърцето си да ти даря,

ранено беше то на хиляди места,

но някак бавно, нежно, без да разбера,

накара ме да те обичам, както никой до сега!

И днес, когато си близо до мен,

все още си нежен, както в онзи ден,

щом брачните си клетви разменихме,

живот на нашата любов ний дарихме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...