24 февр. 2010 г., 16:03

Щастлива съм...

1.3K 0 0

 За първи път пред мен стоеше ти,

не знаех още, че мъжът си на моите мечти,

в топлия ти поглед сякаш се изгубих  и любовта към другия на мига погубих!

Не бях готова сърцето си да ти даря,

ранено беше то на хиляди места,

но някак бавно, нежно, без да разбера,

накара ме да те обичам, както никой до сега!

И днес, когато си близо до мен,

все още си нежен, както в онзи ден,

щом брачните си клетви разменихме,

живот на нашата любов ний дарихме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...