Feb 24, 2010, 4:03 PM

Щастлива съм... 

  Poetry » Love
1151 0 0
За първи път пред мен стоеше ти,
не знаех още, че мъжът си на моите мечти,
в топлия ти поглед сякаш се изгубих и любовта към другия на мига погубих!
Не бях готова сърцето си да ти даря,
ранено беше то на хиляди места,
но някак бавно, нежно, без да разбера,
накара ме да те обичам, както никой до сега!
И днес, когато си близо до мен,
все още си нежен, както в онзи ден,
щом брачните си клетви разменихме,
живот на нашата любов ний дарихме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена All rights reserved.

Random works
: ??:??