Feb 24, 2010, 4:03 PM

Щастлива съм...

  Poetry » Love
1.3K 0 0

 За първи път пред мен стоеше ти,

не знаех още, че мъжът си на моите мечти,

в топлия ти поглед сякаш се изгубих  и любовта към другия на мига погубих!

Не бях готова сърцето си да ти даря,

ранено беше то на хиляди места,

но някак бавно, нежно, без да разбера,

накара ме да те обичам, както никой до сега!

И днес, когато си близо до мен,

все още си нежен, както в онзи ден,

щом брачните си клетви разменихме,

живот на нашата любов ний дарихме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...