24.02.2010 г., 16:03

Щастлива съм...

1.3K 0 0

 За първи път пред мен стоеше ти,

не знаех още, че мъжът си на моите мечти,

в топлия ти поглед сякаш се изгубих  и любовта към другия на мига погубих!

Не бях готова сърцето си да ти даря,

ранено беше то на хиляди места,

но някак бавно, нежно, без да разбера,

накара ме да те обичам, както никой до сега!

И днес, когато си близо до мен,

все още си нежен, както в онзи ден,

щом брачните си клетви разменихме,

живот на нашата любов ний дарихме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...