9 нояб. 2010 г., 12:42

Ще...

641 0 2

Щ Е. . .

 

Ще се вдигна нагоре

 

 

в небето

 

 

и ще сричам

 

 

до плахия здрач.

 

 

Там ще видя

 

 

дали е, което

 

 -

сама прозрях,

или пеем със плач.

 

Ще отида надолу

 

 

в земята

 

 

и ще търся

 

 

за спора вина.

 

 

Там ще смея

 

 

да си поговоря -

 

 

за играта:

живот след смъртта.

 

Ще остана

 

 

на пръсти на кея

 

 

и ще дишам

 

 

на утрото свежестта.

 

 

Там ще чувствам,

 

 

че днес аз живея.

 

 

 

 

А ПЪК УТРЕ -

ДОРИ ДА УМРА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...