Щ Е. . .
Ще се вдигна нагоре
в небето
и ще сричам
до плахия здрач.
Там ще видя
дали е, което
-
сама прозрях,
или пеем със плач.
Ще отида надолу
в земята
и ще търся
за спора вина.
Там ще смея
да си поговоря -
за играта:
живот след смъртта.
Ще остана
на пръсти на кея
и ще дишам
на утрото свежестта.
Там ще чувствам,
че днес аз живея.
А ПЪК УТРЕ -
ДОРИ ДА УМРА!
© Събина Стефанова Всички права запазени
Там ще чувствам
че днес аз живея.
А ПЪК УТРЕ -
ДОРИ ДА УМРА!
Много силно и истинско! Волен дух ! Поздравления