9.11.2010 г., 12:42

Ще...

640 0 2

Щ Е. . .

 

Ще се вдигна нагоре

 

 

в небето

 

 

и ще сричам

 

 

до плахия здрач.

 

 

Там ще видя

 

 

дали е, което

 

 -

сама прозрях,

или пеем със плач.

 

Ще отида надолу

 

 

в земята

 

 

и ще търся

 

 

за спора вина.

 

 

Там ще смея

 

 

да си поговоря -

 

 

за играта:

живот след смъртта.

 

Ще остана

 

 

на пръсти на кея

 

 

и ще дишам

 

 

на утрото свежестта.

 

 

Там ще чувствам,

 

 

че днес аз живея.

 

 

 

 

А ПЪК УТРЕ -

ДОРИ ДА УМРА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...