Щ Е. . .
Ще се вдигна нагоре
в небето
и ще сричам
до плахия здрач.
Там ще видя
дали е, което
-
сама прозрях,
или пеем със плач.
Ще отида надолу
в земята
и ще търся
за спора вина.
Там ще смея
да си поговоря -
за играта:
живот след смъртта.
Ще остана
на пръсти на кея
и ще дишам
на утрото свежестта.
Там ще чувствам,
че днес аз живея.
А ПЪК УТРЕ -
ДОРИ ДА УМРА!
© Събина Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
