Щ Е. . .
Ще се вдигна нагоре
в небето
и ще сричам
до плахия здрач.
Там ще видя
дали е, което
-
сама прозрях,
или пеем със плач.
Ще отида надолу
в земята
и ще търся
за спора вина.
Там ще смея
да си поговоря -
за играта:
живот след смъртта.
Ще остана
на пръсти на кея
и ще дишам
на утрото свежестта.
Там ще чувствам,
че днес аз живея.
А ПЪК УТРЕ -
ДОРИ ДА УМРА!
© Събина Стефанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
