Ще...
Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне,
свита чашка на нарцис не мръдва,
а онова уморено поле
не мечтае за лятната жътва.
ЩЕ изляза, а може би не...
Всяка крачка е някаква орбита.
ЩЕ стоя все така с колене
залепени отколе на пода...
ЩЕ заспя, а може би не...
Всеки сън предполага безвремие,
но когато живееш в небе
ти летиш, а това е движение.
ЩЕ умра, само в тази тъма
всичко спира и няма вълнение.
ЩЕ мечтая,
ЩЕ любя,
ЩЕ имам крила...
А не знаех,
че смъртта е спасение.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Благодаря и на двама ви!
