Apr 5, 2020, 10:34 AM

Ще...

  Poetry » Love
947 3 3

Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне,
свита чашка на нарцис не мръдва,
а онова уморено поле
не мечтае за лятната жътва.
ЩЕ изляза, а може би не...
Всяка крачка е някаква орбита.
ЩЕ стоя все така с колене
залепени отколе на пода...
ЩЕ заспя, а може би не...
Всеки сън предполага безвремие,
но когато живееш в небе
ти летиш, а това е движение.
ЩЕ умра, само в тази тъма
всичко спира и няма вълнение.
ЩЕ мечтая,
ЩЕ любя,
ЩЕ имам крила...
А не знаех,
че смъртта е спасение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...