Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
5.04.2020 г., 10:34

Ще...

940 3 3

Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне,
свита чашка на нарцис не мръдва,
а онова уморено поле
не мечтае за лятната жътва.
ЩЕ изляза, а може би не...
Всяка крачка е някаква орбита.
ЩЕ стоя все така с колене
залепени отколе на пода...
ЩЕ заспя, а може би не...
Всеки сън предполага безвремие,
но когато живееш в небе
ти летиш, а това е движение.
ЩЕ умра, само в тази тъма
всичко спира и няма вълнение.
ЩЕ мечтая,
ЩЕ любя,
ЩЕ имам крила...
А не знаех,
че смъртта е спасение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0