Ще бъда огън в твоите прегръдки,
ще разтопя леда в твоята душа,
ще бъда пристан за изгубената вяра,
ще върна спомена за любовта!
Ще бъда извор на надежда,
поточе бурно на страстта.
От бързея в река спокойна ще премина,
по течението ще стигна до твоята душа!
Ще бъда лъч от светлината,
ще бъда капчица от сутрешна роса,
ще бъда вятърът в гората,
звездата ярка в нощта!
Недей тъгува, че ме няма.
Далече сме един от друг.
Огледай се, ще ме откриеш
във всичко казано до тук!
След време пак очите си ще срещнем.
В прегръдка длани ще допрем.
С пръсти в облаците ще напишем
послание от теб и мен!
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены