Feb 19, 2011, 11:07 PM

Ще бъда...

  Poetry » Other
763 0 9

Ще бъда огън в твоите прегръдки, 

ще разтопя леда в твоята душа,

ще бъда пристан за изгубената вяра,

ще върна спомена за любовта!

Ще бъда извор на надежда,

поточе бурно на страстта.

От бързея в река спокойна ще премина,

по течението ще стигна до твоята душа!

Ще бъда лъч от светлината,

ще бъда капчица от сутрешна роса,

ще бъда вятърът в гората, 

звездата ярка в нощта!

Недей тъгува, че ме няма.

Далече сме един от друг.

Огледай се, ще ме откриеш 

във всичко казано до тук!

След време пак очите си ще срещнем.

В прегръдка длани ще допрем.

С пръсти в облаците ще напишем

послание от теб и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...