Ще цъфне някой ден леската
Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът,
все брише прашните си друми,
в гората голи дървесата
не помнят ланшната си шума.
И сняг се сипе мимолетен
над обеднялата въздишка,
земята още черно-бяла
не хвърля калната си риза.
А нейде там - зад планината
се чува звън от мандолина.
Ще цъфне някой ден леската,
когато жалостта отмине.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
