Ще цъфне някой ден леската
Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът,
все брише прашните си друми,
в гората голи дървесата
не помнят ланшната си шума.
И сняг се сипе мимолетен
над обеднялата въздишка,
земята още черно-бяла
не хвърля калната си риза.
А нейде там - зад планината
се чува звън от мандолина.
Ще цъфне някой ден леската,
когато жалостта отмине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
