Apr 7, 2021, 4:50 PM

Ще цъфне някой ден леската

  Poetry
1.3K 2 5

Ще цъфне някой ден леската

и жилавите млади клони

ще натежат не от ресите -

от сълзи на презряла пролет.

 

Не тръгва още севернякът,

все брише прашните си друми,

в гората голи дървесата

не помнят ланшната си шума.

 

И сняг се сипе мимолетен

над обеднялата въздишка,

земята още черно-бяла

не хвърля калната си риза.

 

А нейде там - зад планината

се чува звън от мандолина.

Ще цъфне някой ден леската,

когато жалостта отмине.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пролетта се бави... Красиво и тъжно го усетих това стихче...
    Поздрав, Гени!
  • Благодаря, Наде,на село я имаме, различна е от другите дървета, има мъжки и женски цветове. Ще цъфне и твоята.
  • Леската е моето дърво, по хороскопа на дърветата. Имам я в двора си. Още не е цъфтяла, млада е. Но през май ще цъфне. Много хубав, иносказателен стих, Гени!
  • Благодаря, Пепи!
  • Много ми хареса!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...