10 мая 2020 г., 19:31

Ще ме откриеш пак...

826 2 1

 

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.

По-късно от сегашната ни среща.

Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си, 

и вечно пишещ все за някой и за нещо... 

Така, че не събаряй здрави къщи! 

Такива, като мен - въже и кол. 

Ще се загубваш дълго. После ще се връщаш. 

Ще бъда ничий, само да съм твой... 

Сега върви! Недей да съжаляваш. 

Не питам Бог и Дявола - Защо? 

Ще ме откриеш знам. Недей да се съмняваш - 

Намирам се единствено с любов... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...