Ще ме откриеш пак...

Poetry » Love, Philosophical

822 2 1

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.

По-късно от сегашната ни среща.

Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,

и вечно пишещ все за някой и за нещо...

Така, че не събаряй здрави къщи!

Такива, като мен - въже и кол.

Ще се загубваш дълго. После ще се връщаш.

Ще бъда ничий, само да съм твой...

Сега върви! Недей да съжаляваш.

Не питам Бог и Дявола - Защо?

Ще ме откриеш знам. Недей да се съмняваш -

Намирам се единствено с любов...

Стихопат.

Danny Diester

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0