Ще ме откриеш пак...

Poetry » Love, Philosophical

823 2 1

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.

По-късно от сегашната ни среща.

Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,

и вечно пишещ все за някой и за нещо...

Така, че не събаряй здрави къщи!

Такива, като мен - въже и кол.

Ще се загубваш дълго. После ще се връщаш.

Ще бъда ничий, само да съм твой...

Сега върви! Недей да съжаляваш.

Не питам Бог и Дявола - Защо?

Ще ме откриеш знам. Недей да се съмняваш -

Намирам се единствено с любов...

Стихопат.

Danny Diester

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0