Ще ме откриеш пак...
Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи!
Такива, като мен - въже и кол.
Ще се загубваш дълго. После ще се връщаш.
Ще бъда ничий, само да съм твой...
Сега върви! Недей да съжаляваш.
Не питам Бог и Дявола - Защо?
Ще ме откриеш знам. Недей да се съмняваш -
Намирам се единствено с любов...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
