13 дек. 2009 г., 16:53

Ще се прекатуря...

651 0 3

Ще се прекатуря...

/ по А. Люм /
 
Колко е просто да повярваш на последната струна...
Финалът - застина в отровена нота...
Блясъкът на очите ти е толкова пълнолунен,
но което е предозирано е вън от Живота!

На гримът ти, разтечен, просто ще плюя...
Съмнения, днес, тежат на душата.
За лика на мадона не искам да чуя...
За стихче по теб не се вдига ръката...

Когато, да отстъпвам вече не бива,
когато късмет ме отново намери,
ще се предам на пешката дива,
презрително гледаща в гърба офицера...

И нека пълнолунието тази нощ да е гадно!
Разкаяние не чакай в нощта преди бурята!
Аз не умирам... Само спя... И ще падна
нов ден щом изгрее... Ще се прекатуря...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...