Ще се прекатуря...
Ще се прекатуря...
/ по А. Люм /
Колко е просто да повярваш на последната струна...
Финалът - застина в отровена нота...
Блясъкът на очите ти е толкова пълнолунен,
но което е предозирано е вън от Живота!
На гримът ти, разтечен, просто ще плюя...
Съмнения, днес, тежат на душата.
За лика на мадона не искам да чуя...
За стихче по теб не се вдига ръката...
Когато, да отстъпвам вече не бива,
когато късмет ме отново намери,
ще се предам на пешката дива,
презрително гледаща в гърба офицера...
И нека пълнолунието тази нощ да е гадно!
Разкаяние не чакай в нощта преди бурята!
Аз не умирам... Само спя... И ще падна
нов ден щом изгрее... Ще се прекатуря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
