Dec 13, 2009, 4:53 PM

Ще се прекатуря...

  Poetry » Other
648 0 3

Ще се прекатуря...

/ по А. Люм /
 
Колко е просто да повярваш на последната струна...
Финалът - застина в отровена нота...
Блясъкът на очите ти е толкова пълнолунен,
но което е предозирано е вън от Живота!

На гримът ти, разтечен, просто ще плюя...
Съмнения, днес, тежат на душата.
За лика на мадона не искам да чуя...
За стихче по теб не се вдига ръката...

Когато, да отстъпвам вече не бива,
когато късмет ме отново намери,
ще се предам на пешката дива,
презрително гледаща в гърба офицера...

И нека пълнолунието тази нощ да е гадно!
Разкаяние не чакай в нощта преди бурята!
Аз не умирам... Само спя... И ще падна
нов ден щом изгрее... Ще се прекатуря...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....