Ще те настигна
Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова,
че вятърът с телата си не спираме,
че в плътските окови не умираме,
че са ни чужди хорските слова.
А ние ще останем все така
безкрайно всеотдайни, чисти, нежни.
От бъдните любови не една
ще върне скоро радостта ни прежна.
Затуй, не бързай- чакай ме отвън.
Ще те настигна с глас, с очи, с мълчание,
дори да си бленуван сън… Химера, приказно създание!
Сега не бързай, чакай ме отвън…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Недялкова Все права защищены
