Ще те настигна
Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова,
че вятърът с телата си не спираме,
че в плътските окови не умираме,
че са ни чужди хорските слова.
А ние ще останем все така
безкрайно всеотдайни, чисти, нежни.
От бъдните любови не една
ще върне скоро радостта ни прежна.
Затуй, не бързай- чакай ме отвън.
Ще те настигна с глас, с очи, с мълчание,
дори да си бленуван сън… Химера, приказно създание!
Сега не бързай, чакай ме отвън…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Недялкова Всички права запазени
