Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова,
че вятърът с телата си не спираме,
че в плътските окови не умираме,
че са ни чужди хорските слова.
А ние ще останем все така
безкрайно всеотдайни, чисти, нежни.
От бъдните любови не една
ще върне скоро радостта ни прежна. ...