Живка_Недялкова (Живка Недялкова) Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
2 6
May 2, 2023, 7:24 AM

Ще те настигна

  Poetry
1.4K 6 14

 

Ще те настигна- чакай ме отвън.

Ще ме опари твойта длан гореща,

ще се стопи последния недосънуван сън,

ще се изгубят спомени и срещи.

 

Ще ни упрекват после затова,

че вятърът с телата си не спираме,

че в плътските окови не умираме,

че са ни чужди хорските слова.

 

А ние ще останем все така

безкрайно всеотдайни, чисти, нежни.

От бъдните любови не една

ще върне скоро радостта ни прежна.

 

Затуй, не бързай- чакай ме отвън.

Ще те настигна с глас, с очи, с мълчание,

дори да си бленуван сън… Химера, приказно създание!

Сега не бързай, чакай ме отвън…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Недялкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
    Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
    Благодаря за коментарите и предложенията на всички!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Има мелодия, но трябва да се преработи леко. Например тук:

    “Ще те настигна- чакай ме отвън.
    Ще ме опари твойта длан гореща,
    ще се стопи последния недосънуван сън,
    ще се изгубят спомени и срещи.”

    По-мелодично е така според мен:

    “Ще те настигна - чакай ме отвън.
    Ще ме опари твойта длан гореща.
    Ще се стопи последният ни сън,
    ще се изгубят спомени и срещи.”

    “Недосънуван сън” определено добавя смисъл, но променя ритъма. Редакцията е минимална. 😊
  • bojenski (Иван Иванов)
    bojenski (Иван Иванов)
    По-ми харесва покана за посещение, но е хубаво написано!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Хубаво! Много!
  • Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
    Живка_Недялкова (Живка Недялкова)
    Много благодаря за оценката, Таня!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0